Димче Ямандиев пред ФАКТИ: Вписването на българите в конституцията на РСМ е задължение на Скопие

Станахме свидетели на поредното изказване на премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски, че българите няма да бъдат вписани в конституцията на страната, ако България не изпълни „две условия“. И това се случва на фона на системните внушения, че решенията на Европейския съд по правата на човека задължават България да признае „македонски етнос“. Какво следва… Пред ФАКТИ говори Димче Ямандиев, председател на Сдружение „Илиндень“.

- Г-н Ямандиев, как тълкувате изказването на премиера Мицкоски, че вписването на българите в конституцията на РСМ ще стане само при изпълнение на условия от страна на България?
- Това изказване е пореден опит темата да бъде изместена от същинския ѝ фокус. Вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония не е двустранна сделка, а поето задължение на самата държава в рамките на европейския процес. Поставянето на условия към България представлява политическо бягство от отговорност и опит вътрешен проблем да бъде изнесен навън.

- Смята се, че решенията на Европейския съд по правата на човека задължават България да признае „македонски етнос“. Вярно ли е това?
- Не, това не е вярно. Европейският съд по правата на човека разглежда тези казуси не от гледна точка на етнос или идентичност, а единствено през призмата на правото на свободно сдружаване, заложено в чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът не признава етноси и не задължава държави да променят конституционния си ред.

- Какво конкретно постановява решението по делото „ОМО Илинден и други срещу България“?
- В това решение съдът установява нарушение на правото на сдружаване, но никъде не признава съществуването на „македонски етнос“ в България, нито настоява за такова официално признаване от българската държава. Съдът изрично не се произнася по въпроса кой е „македонец“ и дали съществува такова малцинство в България. Единственият въпрос е дали отказът за регистрация нарушава правото на хората да се обединяват по убеждение.

- Как това се съчетава с българската Конституция?
- Конституцията на Република България е пределно ясна. Чл. 11, ал. 4 забранява политически партии на етническа, расова или верска основа. На тази база българските съдилища отхвърлят регистрации на формации, които декларират принадлежност към конкретна етническа група, независимо дали става дума за македонци, помаци, турци или други. Това е общ принцип, който важи за всички, и не представлява дискриминация.

- Какво е значението на Преспанския договор в този дебат?
- Преспанският договор от 2018 г. ясно дефинира термина „македонски“ в международен контекст като отнасящ се единствено до гражданите и културата на Република Северна Македония. Скопие изрично се отказва от каквито и да било културни, исторически или езикови претенции извън своята държавна територия, включително към България. Това означава, че не съществува международна или правна основа България да признава „македонски етнос“ на своя територия.

- Какво според Вас трябва да се промени в публичния и политическия език?
- Българските институции, медии и политици трябва да използват точна и дипломатически обоснована терминология. Това означава да се използва пълното наименование „Република Северна Македония“, да се избягва употребата на „македонци“ за гражданите на РСМ и ясно да се подчертава, че историческите „македонци“ са българите от географската област Македония. Неточният език създава внушения, които впоследствие се използват срещу България.

- И от всичко това следва...
- Следва, че решенията на Европейския съд по правата на човека не принуждават България да признава „македонски етнос“. Те защитават правото на сдружаване, а не легитимират политически конструкции или външен натиск. България има суверенното право да определя своята конституционна рамка, а вписването на българите в конституцията на Република Северна Македония е задължение на Скопие, а не условна сделка.